~.~

тя живее на покрива

слуша шансони

потъва в Monstres

завесите развяват минутите

по ръбовете на капаците се стичат

отдолу е постелено небето

от там се виждат

всичките площади

преситени с отминали движения

пришива копчето на залеза

повдига на пръсти

растежа на мислите

студено и горещо

отскача

и се врязва в погледа

но това не е лятото

нито е зимата ...

в този сезон

се самоубиват въздишките