Албена Попова

някога ще си спомня този ден
в който
от единия до другия цвят на окото
вятъра завърта настроенията
раздира ципата на небето
издълбава
офорта по лицата ни
с всички, думи, нюанси и спомени
преди вехтошаря на дните
да мине и прибере латерната
от кривата улица
на онези плахи стремежи
и скъсани вестници
които сме наметнали
без да узнаем голотата
на чувствата