Албена Попова

ЖЕНАТА С ШАПКА


1

като овехтял филм

прожектиран

в прашен киносалон

минава през очите ти

и я запомняш

да не забравяме и котката

която никаква я няма...

навярно е останала зад кадър


2

какаово петно

минута преди утре

внезапни промеждутъци

неадаптирани сезонно

по всичките конци

на дрехите остават

а царят е гол


3

жената с шапка

тихо рецитира

адажио в цвят

до прозореца

пак е забравила пантофите

и полива вестника

вместо цветето


4

бюрото кима с котка

нарисувана на чашата

/истинската някъде се губи/

ръбовете на масата кихат канела

покривката кашля алергията от котки

в 23 кадър се случват думите

а тя подпира високо небето

на шапката си


5

отсреща отварят безшумни прозорци

някъде към два и половина реда

косите и се разпиляват

постоянно-непостоянно

мълчи

притичва до вратата

с токчета

някакво настроение я подпира


6

тъмното изблизва прозорците

стаята се завърта

отсреща светват лампата

жената ръкомаха

мъжът крачи безшумно

слагат вечеря на масата

телевизорът мига в синьо...

...
отвътре са студени мислите и