Жиците са петолиние.

Птиците композират

дъждовен блус.



—-—



В гнездото на музиката

ще се излюпят

гълъбите на мира.



—-—



Полъх в тревите.

Покриви във въздуха.

Вятърът си играе.



—-—



Седефената ти душа

дали ще може

да отрази на слънцето лъчите?



—-—



Музиката на смеха ти събаря

последните ледени висулки

от душата ми.



—-—



Надсвирвам се със щурците.

Сега разбра ли

колко те обичам?



—-—



Изсипаните ноти от пианото

потъват във очите ти.

Сега в душата ти е музика.



—-—



Когато говорим за пчелите,

мислим за меда.

А жилото?



—-—



И златната рибка

не може да изпълни това,

което не сме си пожелали.



-—-—-

В памет на Антоний.