|
~ След теб ~ Отмиля ми домът. Там е тихо и пусто... И е тъмно под всички запалени лампи... Няма нищо различно, всичко в него е същото. Само аз не приготвям вечеря за двама. Бродя дълго сама по среднощните улици и разказвам на вятъра свойта истинска приказка... Имам време за себе си, а защо ми е тъжно? Та нали свобода аз самата поисках? Стрелят в мене от упор запердени прозорци. Ако можех за миг да забравя адреса си... Но се връщам обратно и ме гледа отгоре мътножълта луна - като лик на обесен.  |