~.~

Тя ме сочи

и пръстите й

изтъняват от предчувствие.

Ако можех да я отрека, да я изпъдя,

да я прогоня надалеч,

по - далеч от сянката на змийчето ми.

Ако можех да я прогоня

и да тръгна,

да продължа в живота,

в компрометирания живот,

да се самозабравя във ръцете му,

в смеха му,

в алкохола му,

в религията му на хищник...

О, с колко негови лица

съм се докосвала -

кораби и проститутки, бели нарциси,

поклони, пируети, рок, 

звезди пияни,

танцуващи върху пръстта.

Ако можех да я отрека, да я изпъдя,

да я прогоня...

Сянка на глухарче,

уплашено дете -

моят спомен.