Геолина Стефанова



Нула часът е...
И е време да дойдеш.
Теменуги в съня ми
валят.
Нула часът е.
Теб те няма.
Изпивам миг след миг,
пристрастяват ме-
опиат.
Голи клони
в прозорците
спират бесния бяг
на объркани чувства.
Теменугите
в тишината
се превръщат на сняг.
Нула часът е.
Ти отдавна спиш-
зима е между нас.
Теменугите
като снежинки
в кръвта ми валят,
а кръвта сътворява
висулки, прилични на теб.
Нула часът е.
Нежността ми
се вкисна-
цвете с отровно див
аромат.
Глад,
животински глад
ръфа плешка
от умираща нощ.
Писък зъл
стряска спящия град.
И е късно.
Какво ми остава-
да подсуша
тази локва зелена
от стопен теменужен цвят.
В нула часът
всички знаят...
даже дяволите спят.