Стигаш ми ...
На кръстопът
дълго не се седи.
Змии са пътищата -
ще те ухапят.
Под камък зло
може ли вечно да спи?!
Дори снежинките
на дланта ми се стапят.
Окъсах си дрехите.
Дъжд пороен валя
и зимата свари ме
май неподготвена.
Раменете ми голи
беляза нощта
с нокти от кремък.
В сърцето ми локва е.
Трябва да тръгвам.
Не ми остави душа.
Оплаквачите - гарвани
грачат злокобно.
Дали съм права...
Дали съм сама...-
не пита вятърът.
Гледа ме злобно.
Утре тревата
ще е мокра в зори,
но не от сълзите ми,
а от росата студена.
Насила не можеш
да обичаш, нали?!
Аз знам, че в сърцето ти
няма място за мене.