Албена Попова

тези бавни недели
като извити гръбнаци на котки
промушват се тънко
край шумните маси
подпират краката на мислите
смеят се и надничат
в онези квартални кафенета
в които мъжете пият и пушат
а жените танцуват с погледи

случват се пъстро
телефонни
телевизионни
информационни
накланят перспективите на къщите
тършуват в миглите на стаите
преди крайчето на луната да
наточи сърпа си

тези топли недели пеят
с вкус на захарен памук и ябълки
заплитат в сенките онази музика
която спира неочаквано за да я помниш

дано не сме пропуснали неделите